Не може да правиш проекти, когато е ясно какво има отдолу и след това да мислиш какво ще правиш с него. По-добре да се мислят алтернативни трасета или други начини, смята н.с. д-р Марио Иванов, ръководителят на екипа аерхеолози, който работи при разкопките за втория лъч на метрото пред ЦУМ

Интервю на Владимир Савов, Информационна агенция КРОСС


Какво открихте тук? Опишете ни какво виждаме?
Това е част от града Сердика. В момента стоим върху една от главните улици. Тя продължава натам в направление изток-запад (успоредно на бул. Тодор Александров), но още не сме я разчистили цялата. Отстрани виждате едни стълбове, те са били основа за арки, които са паднали в един момент, може би от земетресение, може би от самосебеси, заради исносването на конструкцията. Тези арки са стояли тук през VI век. Тогава са паднали – към края на VI век. Теренът е бил подравнен доколкото е било възможно и след това са продължили да строят отгоре, някакви не особено впечатляващи като архитектура жилища. Това е вече в периода на ранното средновековие.

Тогава градът е бил под византийско управление?
Да, тук си е било Византия. До началото на X век, когато идва Крум. До тогава всичко тук е било късно-римско и след това византийско. В последствие, през Средновековието, става Средец.

На колко исторически пласта попаднахте на това място?
Много пластове има. Най-ранните са от римската епоха, някъде от края на I век. Като се мине през II, III в. И се стигне до пласта IV-VI в., който е много богат. Повечето градежи, които виждате са точно от този период. Тогава е бил и един от разцветите на града – при Константин и след това при Юстиниян. Тази улица, върху която сме стъпили е от VI в. Малко по-настрани се вижда нивото от IV в. Има постепено задигане на уличните нива и съответно на жилищните нива, тъй като голяма част от руините, които по една или друга причина са се рушали във времето, не са били разчиствани напълно. Извозвали са само по-едрите неща, част от материалите са били използвани повторно, а останалата част просто се е подравнявала, трамбовала и се е строяло отгоре. Така се получава задигане във времето. Например, разкопките от I век са близо 2 метра под нивото на което стоим, слизаме до тях със стълба. Тук сме на 2,5 м под нивото на съвременната улица, а там са може би 4,4 метра.
Останките от другата (западната) страна са от епохата на Възраждането, доста по-късни сгради. Днес демонтирахме такава една стена. Това беше ограден зид на църквата, запазен само в основи. Самата църква също е доста късна – XVII-XIX век.

В пресата обаче се появиха информации, че стенописите в нея са доста по-ранни?
Да, става въпрос за стенописите, които колегите реставратори започнаха да свалят и да запазват. В медиите тръгнаха информации, че са от Средновековието, т.е. още от XIII в. За момента това си остава като работна хипотеза. То е мнение на специалисти, но те все пак са видели само един малък фрагмент от нещата. Тепърва, след като се разкрие всичко, защото те също са на пластове – има 5-6 стенописни пласта, ще се направи отново анализ и ще се уточни окончателно хронологията. За момента данните от некропола – гробището около църквата, са точно за епохата на нашето Възраждане, около XVIII в.

Виждам, че и част от гробовете са разкрити.
Много гробове сме разкрили. Просто своевременно ги изследваме, описваме и вдигаме, за да разкрием следващите. Имаме вече около 200 гроба разкрити. Няколко от тях са зидани, почти под формата на съвременен ковчег, но доста по-големи. За съжаление, вътре нямаше много материал, само в един от тях беше запазена една стъклена бутилка, цяла, сложена в една ниша до главата.

Стъклена бутилка? Значи доста късна е тази находка?
Много късна. От XVIII-XIX в. са почти всички гробове. И находките го показват – накити, турски монети.

Каква е съдбата им?
Отиват при реставратор и след това в музея.

А каква ще бъде съдбата на всичко останало, което сте разкрили тук?
Част от нещата ги демонтираме, за да можем да проучваме надолу, тъй като тези пластове са много високо. Отдолу са римските сгради, ние трябва да стигнем до тях. Някъде трябва да се открие другата главна улица, която върви в посока север-юг. Всичко това ние трябва да го проучим, за да може да се даде подложка за проектиране на метростанцията и да се мисли, какво ще се прави с нещата, които сме разкрили.

Възможно ли е те да бъдат разрушени?
Основната атракция заради която би следвало нещо да се запази е античният перод – улицата, прилежащата до нея сграда, която е много голяма. До момента сме разкрили седем помещения от нея. Вероятно ще има още няколко. В съседство има баня. Всичко това е от IV в.

Наясно ли сте с предназначението на сградите, които са съществували тук? Жилищни ли са били всичките?
Тази голямата специално е жилищна, на богат гражданин, тъй като е огромна. Това в никакъв случай не е жилище на когото и да е – това е бил важен човек в късно-римска сердика. Кой е бил той обаче едва ли ще разберем, тъй като това може да стане само ако открием надпис.

Срещате ли съдействие от страна на Министерство на културата и отговорните институции? Имате ли някакви трудности?
От министерството срещаме разбиране. По-скоро от страна на Метрополитен ЕАД, които всъщност са възложители на цялата работа, имаме известни... да не кажа трудности, но тях ги гонят срокове. Аз ги разбирам, те все пак си следват собствен график. По-важното е какво все пак ще се случи с цялото това нещо. До колкото знам сега имат нов проект, но не знам какво е представяно пред общината. В предварителен разговор с Метрополитен те обясниха, че имат ново виждане за нещата, т.е. да се запази това, което е разкрито.

Да бъде видимо, когато метростанцията бъде завършена?
Това което съм видял на предварителни скици е, че една част от този комплекс ще трябва да бъде премахната, за да се изградят подпорите на метрото и една част в северния ареал, но това което е между двете ще се проучва в последствие и евентуално ще се направи някакво покритие. Те ще копаят там по тунелен способ.

Самото метро на каква дълбочина е?
Метрото е на дълбоко - около 20 метра. Ние нямаме никакъв досег с тунела. Проблемът е с метростанцията, която трябва да се изгради тук.

Ако те приемат някакъв план за запазване на всички това, което вие сте открили, вероятно ще се наложи да бъде направена консервация?
Задължително, защото след 1-2 години всичко ще започне да се руши, заради атмосферните условия – дъждовете, студа, топлината.

Ще се намерят ли средства за финансирането на подобен проект?
За финансирането има два варианта. Единият е, че по закон би трябвало инвеститорът да финансира всичко, което се случва от гледна точка на археологията, защото това са спасителни разкопки. Те са предизвикани от нуждата да има някакво строителство, което ще влезе в конфлит с археологията. Всичко което тя разкрие ще подлежи на оценка от Министерство на културата, което е принципалът и решава по тези въпроси.
Това е държавен приоритет, тъй като археологическите находки са държавна собственост. Държавата трябва да реши какво иска да прави с тази археология – иска ли да я запази, не иска ли. Под „държава” имам предвид съответните институции – община, министерство, института по паметниците на културата и т.н.

Това уредено ли е по някакъв начин, черно на бяло, в договора с Метрополитен?
Не мисля, че е уредено някъде. Такова нещо, по принцип, трудно се урежда с договор предварително. 

Да но, на всички е ясно какво има под центра на София от археологическа гледна точка.
След като е ясно би трябвало да не се приемат такива проекти. Нищо против общината или Метрополитен не искам да кажа, но не може да правиш прокети, когато е ясно какво има отдолу и след това да мислиш как ще го махнеш и какво да правиш с него. По-добре да се мислят алтернативни трасета или други начини. Или да се пита обществеността: искате ли да има метро тук или не искате? Ако хората кажат че искат метро, да минат и да изгребат всичко и толкова.
Не случайно Сердика, както и другите ни градове, като Пловдив, Варна, Кюстендил, Стара Загора, са резервати още от 70-те години. Защото навсякъде под централните зони има антични градове, малко или повече запазени, които дрябва да бъдат проучвани и по възможност експонирани. Разбира се това не може да стане за сметка на живия град – той не може да престане да функционира, да се спре строителството и т.н.
За тези неща би трябвало да се мисли предварително. След като се знае, че ще има археология, не можем да се правим на изненадани. Ние ще проучим и заснемем всичко, разбира се, но това не решава проблема какво ще се прави с находките. Част от тях ще се наложи да бъдат махнати. Разбираемо е, аз също искам да има метро. Просто начинът, по който се случват нещата не е най-правилният.

Как трябваше да бъде, според Вас?
Нормално е това да се мисли предварително. Не с месеци, а дори с години да се разработват тези трасета. Да се преценят рисковете, щетите. Съответно, ако се сметне, че все пак от тук трябва да мине метрото, може би самата метростанция не трябва да бъде тук. 

Може би сега всичко е въпрос на компромис?
Компромъст е неизбежен. И те (Метрополитен) и ние правим компромиси. Нашата задача е максимално бързо и качествено да направим проучването. Имаме голям екип.

Колко човека работите тук?
Близо 20 души работим – археолози, студенти и докторанти, всички са квалифицирани. Имаме и над 60 човека помощен персонал. Но при тази работа не може да се бърза. Колкото повече бързаш, толкова повече неща се губят.