Българския бизнес е на последно място в ЕС, като инвестиции в наука, а държавата ни е на последно място от всички държави изобщо. В сравнение с 1988 г. у нас броят на регистрираните патенти е паднал 8 пъти. Ние нямаме националноотговорна политика по този най-ключов въпрос - иновациите, посочи преподавателят от СУ "Св. Климент Охридски"

Интервю на Десислава Конакчийска, Информационна агенция КРОСС


Г-н Стефанов, днес министърът на икономиката Трайчо Трайков съобщи, че само 25% от БВП на страната ни се формира от сектори с иновационни технологии. Каква е причината за това - България няма специалисти или липса на инвестиции в тази област?
Няма иновационна политика от страна на държавата. Икономиката ни през последните 20 години не се интересува от новости. Нашата икономика, нашите предприятия са ишлемеджийски. Идва клиентът от Западна Европа, той си носи продукта, материалите, маркетинга и пазара със себе си. Нашите са само евтина работна ръка. Дори нашите текстилни предприятия не са носители и създатели на краен продукт. Т. е. нашата икономика не иновационна и държавата нищо не прави, за да се преобърнат нещата. България няма иновационна платформа. Това е нещастие, тъй като днешната криза, не е просто циклична икономическа криза, а криза на технологичен начин на производство. Обществото преминава към нов начин на производство, а в тази обстановка ние правим точно обратното - вървим назад.

Но все пак българските учени продължават да работят...
Българските учени и специалисти въобще не участват в този процес. Иновацията, науката има три звена. Първото е фундаменталната наука. У нас фундаменталната наука беше в БАН и частично в университетите. След това има приложна наука и след това - научноизследователска и развойна дейност. Първото у нас, което беше съсипано след 10-ти ноември, това бяха отрасловите институти и развойните бази. Останаха приложната наука и фундаментална. През последните години БАН даже започна да се занимава с приложни дейности, но въпреки това и това беше разрушено. В момента се атакува БАН - наричат ги феодални старци. Да не говорим, че университетите фактически не присъстват в иновациите. В България 0,3% от БВП отива за научно обслужване. Това е на равнището на Африка. Една Финландия дава над 3% , т.е. десет пъти повече от нас. Имаме грешна политика - ще ползваме европейските фондове. Това е абсолютна лъжа и измама. Вместо да се разработва конкретният, реален проблем, който стои пред България нашите специалисти се занимават с това да пишат програми и проекти, чрез които да получим някакви пари от ЕС. От 10 написани проекта, ако един спечели викаме „Ура". Вместо България да се организира и да работи върху проблемите си ние чакаме. Един елементарен проблем - дупките по пътищата не можем да разрешим. Има различни битумни вещества, с които ако се покрие пътното пространство те ще имат до 10 пъти по-голяма издържливост, от тези материали, които сега се използват. Така, както се работи в момента струва скъпо. Вместо да се даде един национален проект, да се инвестира чрез Банката за развитие, да се активизират българските изобретатели и рационализатори, изследователи, учени в тази област нищо не се прави. По целия свят държавата е ключовият фактор за иновационна платформа на развитие. Нашата държава се занимава с всичко друго, само не и с това - как да създаде условия за иницииране на новаторската мисъл.

Съществува една програма на ЕС „Леонардо да Винчи", по която много от нашите деца печелят конкурси и отиват на стаж в европейски страни...
И не се връщат. Всички тези европейски програми се използват като механизми за извличане на мозъци, така че в България да не остане никаква възможност в това отношение. Държавата трябва да си оправи политиката, защото умни хора не се създават за един час. Това иска много сериозни инвестиции в хора, в образование. Ние сме жалка работа. Ако погледнем в „Евростат”, ще видим, че българския бизнес е на последно място в ЕС, като инвестиции в наука, а държавата ни е на последно място от всички държави изобщо. Ще Ви дам следния пример - в сравнение с 1988 г. У нас броят на регистрираните патенти е паднал 8 пъти. В 1988 г. В България 2% от БВП отиваше за научно обслужване, а в момента е 0,3%. Това е по вина на нашите политици и тук не конкретизирам някоя партия, защото се отнася до всички. Да не говорим за това, че е необходима дискусия за това - що е иновация. У нас под иновация се разбира само продукт, това даже в закона така е залегнало. А в момента сме в 21-ви век и иновацията може да бъде социална, организационна, хуманитарна и т.н., тя не само продукт. Защо трябва корпоративният данък да бъде 10% за всички? Нека не бъде 10% за този, който прави иновационен продукт наравно с този, който си прави някаква търговийка. Държавата няма политика и затова България си отива - бавно и безвъзвратно, за съжаление. Правилно казахте - чрез различни механизми се измъкват умовете от България. В момента, в който един докторант участва в някаква програма повече не го виждаме, т.е. измъкват ни и последното, което имаме. Извинявам се, но това е кръвен данък, който плащаме на ЕС. А от друга страна се заблуждаваме, че ЕС ще ни оправи. От къде накъде? Ние нямаме националноотговорна политика по този най-ключов въпрос - иновациите. Това е не просто липса на политика, не лоша политика, а имаме антиполитика.